— А Ябу?

— Заповядайте му още тази нощ да извърши сепуку.

— Защо?

— Защото няма никакви обноски. Вие предсказахте какво ще направи, като пристигне в Анджиро. Канеше се да задигне имуществото ви. Освен това е и лъжец. Не си правете труда да се срещате с него утре, както сте предвидили. По-добре да му предам още сега заповедта ви. Рано или късно ще трябва да го убиете. По-добре сега, когато ви е в ръцете, без обкръжението си от васали. Съветвам ви да не се бавите.

На вътрешната врата леко се почука.

— Тора-чан?

Торанага се усмихна както винаги, щом чуеше този глас и умалителното си име.

— Да, Кири-сан?

— Позволих си, господарю, да донеса чай за вас и гостенина ви. Мога ли да вляза?

— Да.

Двамата мъже отвърнаха на поклона и. Кири затвори вратата и започна да налива чая по чашите. Беше на петдесет и три години, главна дама на дамите на Торанага. Пълното и име беше Кирицубо-но-Тошико, а Кири и беше умалително име. Беше най-възрастната от всички дами в дома му. Косата й бе започнала да посивява, тялото й бе напълняло, ала лицето и грееше от неугасима радост.

— Не бива да сте буден по това време, Тора-чан. Скоро ще се съмне и предполагам, че веднага ще се отправите със соколите си към хълмовете, така ли е? Трябва да спите!

— Да, Кири-чан — потупа я той любвеобилно.

— Не ми казвайте Кири-чан — засмя се тя. — Аз съм стара жена и към мен трябва да се отнасяте с уважение. Стигат ми неприятностите, които ми създават другите ви дами. Казвайте ми Кирицубо-Тошико-сан, господарю Йоши Торанага-но-Чикитада!

— Ето, виждате ли, Хиромацу! И след двадесет години тя все още се опитва да се разпорежда с мен!

— Извинявайте, Тора-сама, но минаха повече от тридесет години — гордо го поправи тя. — И вие се поддавате на команди толкова, колкото и тогава.

Когато Торанага беше на двадесетина години, той също бе известно време заложник при деспотичния Икава Тададзаки, владетел на Суруга и Тотоми, баща на Икава Джикю, врага на Ябу. Самураят, който отговаряше за доброто поведение на Торанага, тъкмо си бе взел Кирицубо за жена. Тя беше седемнадесетгодишна. Самураят и Кири се отнасяха много добре с него, даваха му мъдри съвети и когато Торанага се вдигна срещу Тададзаки и се присъедини към Города, той тръгна с него заедно с много други воини и храбро се би до рамото му. По-късно, в битката за столицата, мъжът на Кири падна убит. Торанага я попита дали желае да стане негова наложница и тя с радост прие. В онези дни не беше още дебела, но затова пък бе все така по майчински топла и мъдра. Тя караше деветнадесетата си година, а той беше двадесет и четири годишен. Оттогава Кири стана център на домакинството му. Беше изключително умна и способна. Години наред домът му бе поддържан изрядно, без никакви дрязги. Доколкото може да няма дрязги в едно домакинство, в което има жени, помисли си Торанага.

— Започнала си да дебелееш — подметна той, макар че нямаше нищо против пълнотата й.

— Торанага-сама! Как можете да кажете такова нещо пред Тода-сама! Ах, много съжалявам, но ще трябва да си направя сепуку или най-малкото да си обръсна главата и да стана монахиня. А пък се имах за толкова млада и слабичка. — Тя избухна в смях. — Впрочем съгласна съм, че задникът ми е дебел, но какво да правя? Обичам да си похапвам, така че да му мислят Буда и моята карма — това е техен проблем, нали така? — Тя им подаде чашите с чай. — Заповядайте. А сега си отивам. Желаете ли да ви изпратя Садзуко-сан?

— Не, досетлива моя Кири-сан, благодаря ти. Ще поговорим малко и ще се опитам да заспя.

— Лека нощ, Тора-сама. Спете без сънища. — Тя се поклони и на двамата и излезе.

Те с удоволствие засърбаха чая си. Торанага пръв наруши мълчанието:

— Винаги съм съжалявал, че нямахме син двамата с Кири-сан. Веднъж зачена, но пометна. Беше по време на битката при Нагакуде.

— А, тогава значи?

— Да.

Това стана веднага след убийството на Города, когато генерал Накамура — бъдещият тайко — се опитваше да съсредоточи цялата власт в ръцете си. Навремето това бе доста под въпрос, тъй като Торанага поддържаше законния наследник — един от синовете на Города. Накамура излезе срещу Торанага близо до село Нагакуде, но войските му бяха разбити и той изгуби битката. Торанага разумно се оттегли, преследван от свежи сили, този път под командата на Хиромацу, който се биеше на страната на Накамура. Торанага се отърва от капана и избяга в собствените си провинции с непокътната армия, готова отново да се хвърли в бой. Петдесет хиляди души загинаха при Нагакуде, но много малко от тях бяха на Торанага. Мъдрият бъдещ тайко прекрати гражданската война срещу него, макар че щеше да я спечели. Нагакуде беше единствената битка, която тайко изобщо някога изгуби, а Торанага — единственият генерал, от когото претърпя поражение.

— Радвам се, че така и не се стигна до бой помежду ни, господарю — каза Хиромацу.

— Да.

— Вие щяхте да спечелите.

— Не. Тайко беше най-големият военачалник, най-мъдрият и умен човек, когото съм срещал.

Хиромацу се усмихна.

— Да. Освен вас.

— Не, грешите. Аз именно затова станах негов васал.

— Жалко, че вече го няма.

— Да.

— Но и Города беше чудесен мъж, нали? Толкова прекрасни мъже загинаха. — Хиромацу неволно започна да върти в ръка ножницата на своя преминал през огъня на безброй битки меч. — Ще трябва да тръгнете срещу Ишидо. Това ще принуди всички даймио да решат на чия страна ще застанат — веднъж завинаги. В крайна сметка ще спечелим войната и тогава ще можете да разпуснете Съвета и да станете шогун.

— Не се стремя към тази чест — рязко възрази Торанага. — Колко пъти трябва да ви го казвам?

— Извинете, господарю. Но смятам, че така ще е най-добре за Япония.

— Това ще е предателство.

— Към кого, господарю? Към тайко? Той е мъртъв. Спрямо последната му воля и завещание? То е само лист хартия. Към малкия Яемон? Той е син на селянин, узурпирал властта и поста на един военачалник, чиито наследници изличи от лицето на земята. Ние бяхме съюзници на Города, а след това станахме васали на тайко. Ала и двамата са мъртви.

— Бихте ли дали такъв съвет, ако бяхте член на Съвета на регентите?

— Не. Но не съм регент и много се радвам. Аз съм само ваш васал. Преди една година направих своя избор — на чия страна да бъда. И направих избора си свободно.

— Защо? — Торанага за пръв път му задаваше този въпрос.

— Защото сте мъж, защото сте Миновара и защото, както и да постъпите, решението ви ще е мъдро. Вие правилно казахте на Ишидо: ние не сме народ, който се управлява от комитет. Нужен ни е водач. Кого от петимата регенти можех да избера? Оноши-сама? Да, той е умен и добър военачалник. Но е християнин и е сакат, а плътта му така се е разложила от проказата, че смърди от петдесет крачки. Сугияма-сама? Той е най-богатият от всички даймио в страната и родът му също е старинен, както и вашият. Но е мекушав ветропоказател и всички го знаем много добре какво представлява. Кияма-сама? Мъдър, храбър, голям военачалник и стар другар. Ала и той е християнин, а аз смятам, че в тази Земя на боговете си имаме достатъчно богове и няма защо да бъдем толкова високомерни, че да започнем да се прекланяме само на един. Ишидо? Презирам тази продажна селска фъшкия, откак го познавам, и единствената причина, поради която не съм го убил, е, че беше кучето на тайко. — Изсушеното му лице се пропука в усмивка. — Така че, както виждате, Йоши Торанага-но-Миновара, друг избор нямах.

— Ами ако не послушам съвета ви? Ако обработя членовете на Съвета на регентите, дори Ишидо, и издигна на власт Яемон?

— Каквото и да направите, все ще е мъдро. Но всички регенти биха предпочели да ви видят мъртъв. Това е самата истина. Съветвам ви незабавно да започнете война. Незабавно. Преди да успеят да ви изолират. Или по-вероятно — да ви убият.

Торанага се замисли за враговете си. Бяха силни и многобройни.

Ще му трябват не по-малко от три седмици, за да се завърне в Йедо по токайдския път — главната артерия, която минаваше по крайбрежието между Йедо и Осака. Да тръгне с кораб, беше по-опасно и вероятно би отнело и повече време, освен ако не използува галера, която да плава срещу вятъра и течението.

Мислите на Торанага се прехвърлиха отново върху плана, който бе измислил. Не виждаше никакъв недостатък в него.

— Вчера узнах под секрет, че майката на Ишидо ще отиде на гости на внука си в Нагоя — каза той и Хиромацу моментално наостри уши. Нагоя беше огромен град-държава, който все още не се бе обвързал с нито една от страните. — Тя трябва да бъде „поканена“ от абата да посети храма „Джоджи“, да се порадва на цъфналите вишни.