— Да не би да искаш да кажеш, Аврелия, че си била в апартамента на един ерген? — попита съпругът й.

Сърцето на жена му се разтуптя от неудобство и тя набързо изрече и втората си лъжа:

— Не, Гай Юлий, честно! Агентът мислеше, че ще е добре, ако и аз го придружавам, докато обикаля наемателите — така хем съм щяла да се запозная с тях, хем да видя как живеят.

Цезар се успокои.

— О, да, разбирам! Естествено. И какво прави нашият изобретател?

— Доколкото разбрах, най-вече скрипци и спирачки. Дори ми показа как работят, като задвижи един от макетите, но каза, че нямам техническа мисъл, затова и се страхувал, че нищо няма да разбера.

— Изглежда, че изобретенията добре му пълнят гушата, щом може да си позволи да живее на първия етаж — отбеляза Цезар, който с неприятно чувство забелязваше как жена му е загубила първоначалната си словоохотливост, без да може да си отговори в кого се крие грешката.

— Бил направил работилница, където да произвежда специалните си макари, и ги продавал на много строителни предприемачи; колкото до спирачките, тях ги сглобявал ръчно някъде надолу по улицата. — Аврелия си пое въздух някак нерешително и мина на най-необичайните си наематели. — А три етажа над изобретателя, Гай Юлий, целият етаж е пълен с евреи! Казват, че обичали да живеят винаги много евреи на едно място, защото си имали свои закони и правила и така им било по-лесно да ги спазват. Мисля, че тези хора не знаят какво са си докарали на главата. Те са в пълния смисъл религиозни! Като ги видях, разбрах защо някои от нас са толкова зле настроени към чужденците — евреите постоянно ни карат да се чувстваме несериозни и крайно неморални в поведението си. Освен това всеки евреин работи при друг евреин или зависи сам от себе си, и то не за друго, ами защото имат традиция да почиват на всеки седми ден. Не е ли странно? В Рим пазарните дни се редуват на всеки осми, да не говорим, че празниците се падат по всяко време, а евреите почиват задължително на всеки седми ден. Естествено, че тогава никой, който не е евреин няма да ги вземе на работа. Затова те предпочитат да не се хващат някъде задълго на работа, ами да работят по договор.

— Невероятно! — възкликна Цезар.

— Всички те са или занаятчии, или вършат някаква канцеларска работа — продължаваше тя, опитвайки се да се държи възможно най-естествено. — Един от евреите — мисля, че се казваше Шимон, е феноменален краснописец. Пише наистина изящно, Гай Юлий! Само че работи само на гръцки. Никой от наемателите ни евреи не знае добре латински. Когато някой автор или издател иска да продаде някоя книга на по-висока от приетата цена, той отива при хора като Шимон. Той има четирима сина, които също учат за краснописци. Ходят на училище при учителя от горния етаж, но също така и на някакво тяхно си религиозно училище, защото Шимон искал да се научат да говорят и пишат еднакво добре на латински, гръцки, арамейски¹³ и… мисля, че го нарече последното иврит, може и да бъркам. Тогава можели да бъдат сигурни, че винаги ще има работа за тях в Рим.

— Всичките ли евреи са краснописци?

— О, не, само Шимон. Има един друг, златар — работи за един от дюкяните на Портикус Маргаритария. Останалите са: скулптор, майстор на бюстове, шивач, оръжейник, предач, каменоделец, а последният продава мазила и лекове.

— Надявам се да не използват всички инсулата ни за работно място? — изведнъж се разтревожи Цезар.

— Бъди спокоен, Гай Юлий, само краснописецът и златарят. Оръжейникът си има работилница на горния край на Алта Семита, скулпторът наема отделно ателие някъде във Велабрум, а зидарят държи цял склад при пристанището, точно до мраморния пристан. — Колкото и да не й се искаше, Аврелия отново се оживи. — Постоянно пеят. Предполагам, някакви религиозни химни. Във всеки случай песните им звучат доста странно! Някак ориенталски, без изразена мелодия. Пак е за предпочитане пред това по цял ден да слушам бебешки рев.

Цезар протегна ръка, за да отмести кичура коса, паднал пред лицето й. Мислеше си, че все пак жена му е само едно осемнадесетгодишно момиче.

— Предполагам, че на евреите им харесва да живеят тук?

— Всъщност сред наемателите няма човек, на когото да не му харесва — заключи Аврелия.

Същата нощ, след като Цезар заспа, тя си позволи малко да поплаче. Не беше предполагала, че мъжът й ще иска от нея да се държи със съседите си от Субура по същия начин, както би се държала с дамите от Палатина; толкова ли не можеше той да разбере, че в тези пренаселени квартали една домакиня не може да се радва на същите развлечения, които я чакат на Палатина? Не, разбира се, че не би могъл. Неговото време минаваше в гонене на обществена кариера, дните му минаваха в съдилищата, в срещи с важни сенатори като Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, в работа в монетния двор, в хазната, под всевъзможни аркади и колонади, където един бъдещ сенатор трябваше навреме да се научи на изкуството да дърпа конците. В цял Рим нямаше да се намери толкова мил и добронамерен съпруг като Гай Юлий Цезар, и все пак той продължаваше да гледа на жена си като на нещо по-особено.

Истината бе, че Аврелия още в самото начало се беше зарекла да се грижи за инсулата си напълно самостоятелно, заради което искаше да си спести дори услугите на търговските агенти. Беше се захванала сама да обикаля етаж по етаж, за да се запознае с всеки отделен наемател, да поговори с него, да научи що за човек е. Всички й се бяха харесали и тя не виждаше особена причина да не изпълнява сама служебните си задължения като хазяйка. Но ето, че беше говорила с мъжа си и още веднъж трябваше да се сблъска с неговото нежелание да проумее, че и жена му е човек като другите и няма защо той да гледа на нея като на нещо изключително само защото се е омъжила за един Юлий; явно, че Цезар възнамеряваше да й попречи във всичко, което не би отивало на семейната чест. Вярно, и самата Аврелия произхождаше от среди, близки до тези на съпруга й, и твърде добре разбираше защо гледа той така на нещата; но как тогава смяташе мъжът й, че тя ще си прекарва времето? Освен това на Аврелия й ставаше тежко само да си помисли, че вече на два пъти е излъгала любимия си съпруг. Най-добре беше да се опита да заспи.

За нейна радост скоро й се откри занимание, поне за известно време — Аврелия забременя. Това я направи по-трудноподвижна, но затова пък бъдещата майка не стана жертва на никое от често срещаните майчински заболявания. Здрава и силна, тя беше достатъчно плебейка и по майчина, и по бащина линия, за да й бъде чужда умората и родилните мъки, които често изтощаваха до смърт патрицианските момичета. Освен това скуката често беше подгонвала Аврелия далеч от къщи и тя заедно с робинята си Кардикса, която със своя исполински ръст й вършеше работа колкото двама мъже — пазачи, беше придобила навика да извървява по няколко километра на ден, без ни най-малко да се уморява.

Преди още детето да се е родило, Цезар беше привикан на служба при Гай Марий в Трансалпийска Галия и за свой ужас трябваше да остави сама жена си, вече в напреднала бременност и затова още по-уязвима.

— Не се притеснявай за мен. Всичко ще мине добре — успокояваше го Аврелия.

— Гледай да се преместиш при майка си навреме — съветваше я той.

— Ти остави това на мен, ще се оправя все някак — обещаваше тя и гледаше да не прекалява с лъжите.

Разбира се, и през ум не й мина да ражда при майка си. Детето се появи на бял свят в собствения й апартамент, а при раждането му не присъстваха никакви палатински величия, ами само местната акушерка и Кардикса. Без особени мъки и затруднения Аврелия роди момиченце, поредната Юлия, която беше също толкова русокоса, синеока и хубава, колкото всяка друга с нейното име.

— Ще й казваме Лия за по-кратко — каза Аврелия на майка си.

— О, не! — възкликна Рутилия, на която Лия й звучеше много по народному. — Не е ли по-добре Юлила?

Аврелия поклати глава в несъгласие.

— В никакъв случай, това носи нещастие. На дъщеря ми ще се вика Лия.

Но Лия не щеше да расте. В продължение на шест седмици не спря да реве, докато най-накрая от горния етаж не се домъкна Рут, жената на Шимон. Тя изслуша едва ли не с презрение разказите на Аврелия за различните доктори и разтревожени дядовци и баби, изредили се при бебето, за коликите и настинките, които му приписваха, и със силно акцентирания си гръцки веднага обяви диагнозата:

— Детето просто е гладно. Ти нямаш кърма, глупаво момиче!

— О, ами сега, къде да я настаня тази пуста дойка? — затюхка се Аврелия, като в същото време с облекчение си казваше, че еврейката няма как да не е права. Оставаше само проблемът с новата робиня, която трябваше да се купи и настани някъде в и без това оказалия се тесен за робите апартамент.