— Ще осъдят Авгура — рече Марий на Сула, докато двамата стояха на почтена дистанция от трибуната и слушаха изказванията на двете страни.

— Ще го осъдят — съгласи се Сула, който беше като омагьосан от Луций Лукул, по-големия син. — Брилянтен оратор! — не можа да се сдържи и го похвали, когато младежът свърши с речта си. — Харесва ми, Гай Марий!

Но на Марий такова нещо нямаше да му направи впечатление.

— Надут пуяк като баща си.

— Цял свят знае, че подкрепяш Авгура — жегна го Сула, но и този път напразно.

Марий просто се усмихна доволно и каза:

— Бих подкрепил и маймуна, Луций Корнелий, ако с това можех да направя мръсно на боните, особено на скъпия, отсъстващ сред нас Прасчо.

— Сервилий Авгура е маймуна — напомни му Сула.

— Склонен съм и аз да го призная. Ще загуби.

Предположението му както обикновено се оказа вярно и съдебните заседатели (не без да хвърлят по някой боязлив поглед на Цепион Младши и бандата му) единодушно се обявиха за ДАМНО, нищо че малко преди това сърцераздирателните речи на Крас Оратор и Муций Сцевола ги бяха довели до сълзи.

Както можеше да се очаква, решението на съда не беше отминато равнодушно от патроните на осъдения. От своето безопасно местенце Марий и Сула с любопитство наблюдаваха как Ахенобарб Понтифекс Максимус застига усмихнатия до уши Катул Цезар и му размазва усмивката с юмрука си.

— Полукс и Линцей! — определи двамата боксьори Марий, доволен, че ще стане свидетел на интересно зрелище. — Хайде, давай, Квинт Лутаций Полукс! — извика той с пълен глас.

— Сравнението ти е много сполучливо, Гай Марий — похвали го познавачът на класическата литература Сула. — Ако трябва да се вярва на Ахенобарбите, тъкмо Полукс им бил боядисал брадите в червено! — В същия миг точно премереният удар на Катул Цезар разби носа на Ахенобарб, оплисквайки цялата му брада в кръв.

— Надявам се — заключи Марий, когато за всички стана ясно, че боксовата среща е спечелена от Катул — това да послужи като финал за грозните събития на Форума, на които станахме свидетели тази година.

— О, не знам, Гай Марий, остава ни и последното изпитание — консулските избори.

— Те поне няма да се проведат на Форума.

Два дни по-късно Марк Антоний чества своя триумф, а още два дни по-късно беше избран за първи консул вместо покойния Гай Мемий, на мястото на втория консул беше поставен не друг, а Авъл Постумий Албин — същият, който с малоумието си десет години по-рано беше предизвикал войната срещу Югурта.

— Избирателите са пълни глупаци! — отсъди Марий, явно възмутен какво магаре застава на мястото му. — Току-що за консул беше избран един от типичните примери, как могат да се съчетаят в едно главозамайваща амбиция и пълна профанщина! Пфу! Паметта им е къса като котешко лайно!

— Е, чувал съм, че недохранването водело до пропуски в мисленето — обясни въпроса по научному Сула, усмихвайки се, нищо че имаше много тревоги. Той кроеше планове да се кандидатира на следващата година за претор, но във въздуха се усещаше, че центуриатните комиции са настроени против всякакви марианци. „И все пак как да се отрека от човека, който направи толкова много за мен?“ — питаше се Сула и това го правеше нещастен.

— Поне можем да се радваме, че се задава спокойна година и Авъл Албин не може да направи нови поразии — продължаваше да си приказва Марий, без да знае за какво си мисли приятелят му. — За пръв път от доста време насам Рим няма врагове, от които си заслужава да се тревожим. Можем да си починем, а и Рим ще си почине.

С известно усилие Сула престана да се ядосва за изплъзващото му се преторство.

— Ами предсказанието? — сети се изведнъж той. — Марта беше казала, че ще бъдеш консул седем пъти.

— Аз ще бъда консул седем пъти, Луций Корнелий.

— Значи го вярваш.

— Вярвам го.

Сула въздъхна.

— Е, аз ще бъда щастлив, ако стана поне претор.

Когато човек страда от парализа на лицето, той е способен да издава невероятно красноречиви сумтения; тъкмо така изсумтя сега и Марий.

— Глупости говориш! Ти си роден за консул, Луций Корнелий. Сигурен съм, че някой ден ти ще бъдеш Пръв сред римляните.

— Радвам се, че ми имаш доверие, Гай Марий — усмихна се той, но киселото му настроение го накара да изглежда почти толкова противен, колкото Марий. — Все пак, като се има предвид разликата в годините ни, надявам се, няма да ми се налага да се боря с теб за подобно призвание.

Марий се засмя.

— Каква титанична битка би било! Не, няма защо да се страхуваме от подобни перспективи.

Изглежда, беше убеден в това.

— Сега, когато вече се отказа от консулския стол, Гай Марий, и нямаш намерение да посещаваш дори Сената, скоро ще престанеш да бъдеш Пръв сред римляните.

— Така е, така е. И все пак, Луций Корнелий, доста съм изморен! Само да оздравея и ще пак ще се върна.

— А междувременно кой ли ще бъде Пръв? — чудеше се Сула. — Скавър? Катул?

— Немо! — изрева Гай Марий и гръмогласно се изсмя. — Никой! Това му е хубавото! Никой не може да заеме моето място!

Сула също се засмя, прегърна го и приятелски го притисна до себе си. Сетне двамата излязоха от септата и се отправиха към домовете си. Насреща им се издигаше Капитолийският хълм. Някакъв слънчев лъч се беше заиграл върху златната квадрига на Виктория, препускаща върху фронтона на храма на Юпитер Оптимус Максимус, и озаряваше цял Рим в златисто сияние.

— Заболяха ме очите! — възкликна Сула при разкрилата се гледка. Но пак не можеше да отмести поглед встрани.

1

Margarita (лат.) — бисер — Б.пр.

2

Арамеите са семитско племе, навярно сродно с арабите, което през XI в.пр.Хр. нахлува в Месопотамия и разгромява Средноасирийското царство. Известни са с това, че първи разпространили в Близкия изток камилата. — Б.пр.

3

Компитум (лат.) — кръстопът. — Б.пр.

4

Гней Домиций Ахенобарб — консул в 122 г. пр.Хр., противник на реформационната политика на Гай Гракх. — Б.пр.

5

Белона — богиня на войната от обкръжението на Марс, на която е бил посветен храм, около който се е извършвал ритуалът по обявяване на война: в т.нар. «вражеска територия» пред храма главата на жреческата колегия на фециалите хвърлял предизвикателно копие. — Б.пр.

6

Секстилис — шестият месец от годината, като се почне от март, сиреч август, което име очевидно идва в по-късна епоха. — Б.пр.

7

В случая се имат предвид трибутните комиции. — Б.пр.

8

Овация — малък триумф, тържествено влизане в Рим на пълководеца победител, яхнал кон, а може и пеш, с миртов венец на главата. — Б.пр.

9

В древността се е смятало, че Рим е съставен от 3 триби — Рамни (латини), Тиции (сабини) и Луцери (етруски), 30 курии и 300 рода. Начело на всеки род е стоял старейшина. Старейшините или бащите (на лат. — сенекс) съставляват Сената. По-късно именно тристате старейшини и техните родове са се превърнали в тъй нареченото патрицианско съсловие. Решенията обаче се вземали от общоплеменното събрание, т.нар. куриатни комиции, в които всеки гласува заедно със своята курия. Оттам Скавър намеква, че Сенатът по времето на Гай Марий е наследник на системата на куриите, т.е. властта е дадена в ръцете на триста души, представляващи всяка курия и всеки род. Това обаче не е вярно по простата причина, че поне от три века по-рано в Сената влизат теоретически всякакви римски граждани — откъдето и наименованието „назначени отци“, вж. речника. Като административни единици куриите продължавали да съществуват и до по-късно, но функциите им били почти във всички случаи символични — вж. речника. — Б.пр.

10

Главция изключва пролетариите от понятието „народ“, защото те не принадлежат към никоя от имуществено състоятелните класи. — Б.пр.

11

Има се предвид третото име на Антистий — Регин, от „регина“, царица. — Б.пр.

12

Игра на думи: от Капрарий, името на втория цензор, и «капра» — на латински коза. — Б.пр.

13

По времето на Гай Марин евреите са говорели предимно на арамейски; ивритът се е наложил по-късно. — Б.пр.

ЭТО ФРАГМЕНТ КНИГИ, ЧТО РАЗРЕШИЛ ОПУБЛИКОВАТЬ АВТОР