Часът на Бика   ::   Ефремов Иван

Те си въобразявали, че са свободни, докато с пристигането на нашата експедиция не видели истинската свобода и не обновили вярата си в здравата човешка природа и нейните огромни възможности — те, които дотогава само сляпо се влачели след лъжливи обещания за материален успех. И тогава изведнъж възникнал въпросът: кой ще отговаря за покритата с рани, изтощена планета, за милиардите напразни човешки жертви? Дотогава всяка несполука се заплащала пряко или косвено от народните маси. Оттук нататък започнали да държат отговорни непосредствените виновници за тези несполуки. И тогава станало ясно, че под маската на нови обществени форми се е криела все тая, предишната капиталистическа същност на потисничеството, робството и експлоатацията, само че умело прикрита с научно разработени методи за пропаганда, внушение и създаване на празни илюзии. Тормансианите разбрали, че е невъзможно да бъдат свободни и неуки, че е необходимо сериозно психологическо възпитание, че трябва да умеят да различават хората по техните душевни качества и да унищожават в зародиш всички причиняващи зло действия. Едва тогава настъпил обрат в живота на планетата. Не бива да смятаме, че вече са постигнали всичко, но те са открили себе си и своя свят, и нас — техните братя, като любещи приятели. Паметникът, който видяхте, е неоспоримо доказателство за вдъхновената им благодарност.

Пристигането на нашия звездолет и действията на земляните дали тласъка. Родис и нейните спътници възродили в тормансианите две гигантски обществени сили: вярата им в самите тях и доверието към другите. Няма нищо по-могъщо от хората, свързани от доверие. Дори слабите хора, закалявайки се в съвместната борба, чувствувайки, че на тях наистина се разчита, стават способни на изключително себеотрицание, вярвайки в себе си като в другите и в другите като в себе си… Как сумирате вие значението на експедицията?

— Унищожен е още един остров на инферното във вселената, избавени са от ненужни мъки милиарди хора от настоящето и бъдещето — хорово отвърнаха учениците.

Учителят се поклони на своите деца.

— По-добър отговор не може да се даде и аз съм много доволен.

— Трябва да отидем още веднъж на платото Реват — каза Ивета, — сега ще ги видим съвсем като живи!

— Вие скоро ще видите живи тормансиани — усмихна се учителят. — По препоръка на Машините на общия размисъл там е изпратен Звездолет с прав лъч от планетата на Зеленото слънце. И аз мисля, че той вече е стигнал планетата Торманс.